Menu Content/Inhalt

Вход






Забравена парола
Нямате достъп?
Регистрирайте се!!!

Кой е тук?

НИКОЛАЙ ГЯУРОВ PDF Печат Е-мейл
Автор Администратор   
10 February 2008

НИКОЛАЙ  ГЯУРОВ е роден на 18 септември 1929 г. в красивия български балнеокурорт гр. Велинград. Възпитаник е на известния музикален педагог Христо Бръмбаров. Завършва оперно пеене в Москва и Ленинград. От 1956 г. е  солист в Националната опера в София. През 1957 г. постъпва на работа в Болшой театър, Москва. През 1958 г. гастролира във Виенската и Парижката опери. За ролята му на Мефистофел музикалната общественост във Виена го нарича  “най-симпатичният Сатана, който можем да си пожелаем”. Веднага след дебюта си в Миланската Ла Скала през 1960 г. , е приет за неин член.

Неизброими са неговите превъплащения. Най-изразителният и титаничен бас на нашето време притежава освен музикален талант и впечатляващ артистизъм в съчетание с невероятна работоспособност. Светът ще запомни Гяуров с ролите на  Закария в “Набуко”; Дон Базилио в “Севилския бръснар” на Росини, на Филип Втори и Великия инквизитор в “Дон Карлос” и като Рамфис в “Аида” на Верди; Варлаам и Пимен в “Борис Годунов”; на Мефистофел, Дон Кихот, Дон Жуан. Концертният му репертоар включва Реквием на Верди, арии на Росини и др.

Пътува много. Живее в Италия,  Модена, със съпругата си - италианската оперна прима Мирела Френи. “Не мога да живея без изкуството” споделя Гяуров и до последните си  дни не слиза от сцената. На 74 годишна възраст, в края на 2003 г., гастролира в Цюрих, където изпълнява ролята на папата в “Бенвенуто Челини” на Берлиоз, на Пимен в “Борис Годунов”, а през 2004 г. пее в “Севилския  бръснар” във Венеция и в “Аида” в Монте Карло. През 2005 г. Николай Гяуров щеше да отпразнува своята половинвековна сценична дейност. Отиде си внезапно през юни 2004 г., след усложнения при бронхопневмония.

В едно от последните си интервюта казва: “Дано някой в България се сети и за мен. Много ме ценят и обичат по света, макар, че където и да отида, не съм техен. Аз съм българин.”

В сърцата на българите той остана с неповторимото изпълнение на тържествената ортодоксална меса “Многая лета”. “Многая лета” на Гяуров винаги ни съпътства в най-важните и прекрасни моменти от живота.

Награди: На 26 годишна възраст печели Голямата награда на Международния конкурс за певци в Париж и  първо място на световния младежки фестивал във Варшава; няколко пъти е удостояван с приза на Френската академия “Орфей” за грамофонен запис.Отличен е с наградата на ООН – сребърен медал на мира. Носител на ордените “Маскани” и “Луиджи Илика”. Удостоен е с приза на Италианската асоциация за изкуство, култура и наука и на Голямата награда на Френската академия и др.. По случай 200-годишнината от основаването на САЩ получава титлата “Сеньор Вашинтгон”.

Светът за него:

1963 г., “Чикаго сън” – САЩ:  “Велики гласове на миналото? Слушайте Гяуров във “Фауст”! Нека всички се научим правилно да произнасяме името му и заживеем с голямата надежда, че той ще чертае пътя на оперното изкуство през следващите двайсет и пет или повече години.

1965 г. Ню Йорк Таймс: “Глас, който кънти като орган.”

1978 г. “Фигаро”: “Гяуров има главата на Мойсей от Микеланджело и виртуозно управлява своя глас, несравним с мощта си.”

2004 г., Гена Димитрова, българската оперна прима: “Той не се плашеше от нов репертоар, непрекъснато учеше нещо – нови партии, или преподаваше руски на Мирела...сигурно затова тя бе така блестяща в “Жана ДАрк” на Чайковски”.

През 2001 г., след изпълнение на Гяуров в “Ла Скала” – Милано, българският цар Симеон II Саксгобургготски се обръща към него  с “Ваше величество”.