Menu Content/Inhalt
Начало Енциклопедия "Приносът на българите" Наука и техника Румен Антонов – българинът световен откривател

Вход






Забравена парола
Нямате достъп?
Регистрирайте се!!!

Кой е тук?

Румен Антонов – българинът световен откривател PDF Печат Е-мейл
Автор Администратор   
10 February 2008
 Румен Антонов е роден на 21 януари 1944 г. в София, на сутринта след най-масираната бомбардировка над столицата от съюзническата авиация. Сред най-първите му спомени от детството са тези, свързани с автомобилите. Изключителна рядкост тогава по улиците на София, те естествено пленяват въображението на малкия Румен и остават негова любима област и до днес. Кръстник на семейството на баба му е известният автомобилен състезател Соколов, надбягвал се с автомобил БМВ 315. Свиден спомен от детството му и днес е снимка на Хорх 853, автомобил често спирал пред вратата им.

През юношеството го впечатляват автомобилите и мотоциклетите, изложени в партерния етаж на ЦУМ. 16-годишен взима книжка за мотоциклет, а сърцето му принадлежи на предвоения модел ФИАТ 500 Тополино. Тогава за пръв път научава за двигателя на Ванкел и в главата му се заформя първата идея за нов и по-различен двигател. Свободното му мислене го вкарва в противоречие с властите тогава и първото му задържане е още в гимназията през 1961 г. Завършва средното си образование вечерно като частен ученик, в казармата кандидатства и влиза в техническия университет, тогава ВМЕИ "Ленин", специалност "двигатели и автомобили". В института, само на 21 години, му идва идеята за автоматична предавателна кутия, идея, която 30 години по-късно след дълги страдания и тежък труд ще му отвори вратата на световното признание.
По време на следването си Антонов има разностранни интереси от областта на физиката, философията и дори изобразителното изкуство. Способността му да рисува и познаването на техниката га подтикват да запише и новата за времето си специалност в Художествената академия - "Промишлен дизайн". По това време баба му му купува и първата кола в живота - Рено 8. Силно се заинтересува от фундаменталната физика, изкарва курс при професор Азаря Поликаров, лансира интересна теория и прави впечатление на академичното ръководство на кадетрата по ядрена физика в Софийския университет, чийто ръководител професор Стригачев го кани за асистент.
Антонов още тогава е съвсем наясно, че новите му идеи в най-различни области на науката могат да получат истинско признание и развитие само на запад, което го кара да прави многобройни опити за напускане на страната, най-вече нелегални поради дебелото му досие в Държавна сигурност. Това е и причината, въпреки полученото признание като физик да смени рязко посоката на живота си като стане художник на филми, което евентуално би могло да му помогне да напусне страната.
Антонов определено е харесван от жените мъж, има няколко бурни връзки и до 1975 г. успява да премине през два брака. През същата година се заема сериозно с идеята за създаване на четиритактов двигател с нов принцип на работа. Според нея класическият цикъл на Ото се получава при само едно завъртане на вала, докато при оригиналния цикъл е за два оборота. Освен това не са необходими клапани - цилиндрите се въртят по специален начин в сферични гнезда, като отварят и затварят отворите за газовете. Въпреки трудностите и съпротивата успява да получи на 23 декември 1976 г. частен патент за "Двигател с вътрешно горене по четиритактов цикъл", може би първият частен патент в страната.
През следващата година прави разработка и макет на автомобил, на когото е съдено да види бял свят в истински размер и реалност едва след години в автомобилното изложение в Париж.
Пролетта на 1980 г. Антонов работи трескаво по завършване описанието на друго, коренно различно от всичко правено от него досега откритие - микроорганизъм, причиняващ атеросклерозата и много други болести. Антонов експериментира със самия себе си, подлагайки се на продължително лечение с противогъбичния антибиотик "М". Според теорията му, всички многобройни натрупвания на мъртва тъкан в организма, включително и в кръвоносните съдове, се дължат на една причина - жизнената активност на гъбичката Candida albicans.
Румен експериментира активно със самия себе си, отбелязва значителни успехи, включително като излекува дъщерята на високопоставен служител на Държавна сигурност от тежка астма. Нещата достигат доста нависоко, но експериментите са зачеркнати лично от Тодор Живков, навярно под влиянието на шурея му професор Малеев. Антонов се опитва да направи контакти с институти извън страната, работи на най-различни места като хамалин, преподавател по рисуване, художник на филм.
През 1987 г. се запознава с парижанката Едит, за която се оженва на 21 януари 1988 г. Веднага подава документи за френска виза и на 29 април същата година стъпва в Париж със 150 франка в джоба, започвайки живота си отново. Най-напреднала е работата с двигателя, но тя изисква и най-големи инвестиции, затова Антонов решава да опита пробив със скоростната кутия. Намира инвеститор, който му дава 100 000 франка срещу 10% от патента. Следват още няколко фази на разработка при което създава прототип върху радиоуправляем автомодел, картинг и накрая монтира прототип на кутията на Пежо 305. Антонов с много труд намира още инвеститори, успява с помоща на приятеля си Пиеро Майер да представи разработката си в съревнование с автомобил с нова автоматична електронно командвана кутия на водеща френска фирма. Съревнование, в което печели безапелационна победа. Зад гърба на изобретателя застава Жан-Франсоа Пежо, един от потомците на прочутата фамилия, урежда изпитания при които разработката на Антонов се оказва с 18% по-икономична и с по-добри динамични качества, отколкото автомобил пежо със стандартна за фирмата автоматична предавателна кутия. За изненада на изобретателя, френската фирма застава на максимата "нашето гардже е по-хубаво" и отказва да се занимава с разработката по-нататък.
Антонов не се предава, а и няма друг изход, на пресконференция за представяне на прототипа се запознава с холандеца Дан Висенбек, който му предлага да основат компания в Ротердам. Така се ражда "Антонов Аутомотив Текнолоджис", чийто акции днес се търгуват на Лондонската и Амстердамската борси, а предприятието е оценено на над 150 милиона долара. Според самия Антонов до достигането на успеха в предприятието са били инвестирани над 25 милиона долара. Следващото предприятие на изобретателя е "Антонов енджийн" с помоща на което развива идеята си за нов двигател.
Антонов се опитва да инвестира и у нас след 10 ноември, като създаде Научен медицински център за развитие на революционната си медицинска идея, подготвя инвестиционен пакет от близо 50 милиона долара. Но и в новите демократични условия не намира разбиране. Яростно е атакуван от професори и медици с нападки за непрофесионализъм и обидни епитети. Атаката е ръководена от предложилия първоначално помощ проф. Чудомир Начев. Антонов се отегля, инвестицията заминава за чужбина, но откритието си остава българско, остава си и мечтата един ден да работи отново в България. Третата поред компания - медицинската, според Антонов е с най-голям потенциал и оценката й е най-висока в момента.
С тази компания не завършва историята на Антонов. Отново на автоизложението в Париж изобретателят показа "рожбата" на четвъртата му по ред компания - "Фоур строук" /четири такта/, компания, която в момента развива два проекта - за лек автомобил и за новия четиритактов двигател.
Автомобилът е направен по стара идея на изобретателя от 1977 г., дизайнът е в стил ретро, инспириран от дизайна на Бугати Атлантик. Колата ще се произвежда по индивидуални поръчки, цената й е около 40 000 евро, а планираната производствена серия е от 50 бройки. Двигателят е с ходов обем 700 куб.см и има два варианта на мощностите - 54 и 100 к.с. Предаването е отпред, дължината е точно три и половина метра.
Носещата конструкция е пространствена метална рамка, купето е направено от най-съвременни и леки композитни материали. Масата на колата е малко под 400 кг, относителната й мощност е 4 кг на к.с., което я прави изключително бърза и пъргава. Автомобилът е двуместно спортно купе с изключително луксозна вътрешна обстановка и обзавеждане, което може да бъде променяно много сериозно според желанията на собственика.
Сагата
Антоновпродължава и нататък - с лансирането и по-нататъшното развитие на двигателя без клапани и още много други, неразкрити засега от откривателя идеи. Изстрадана сага на световен откривател, успял да види осъществени засега поне две от мечтите си.
Париж - София

Инж. Иля Cеликтар

 

СВЕТЛИК  благодари на г-н Селиткар за предоставената информация. IYI