За знака IYI |
![]() |
![]() |
![]() |
Автор Петър Голийски | |
16 February 2008 | |
За значението на знака има различни теории. Едни твърдят, че това е знакът на рода Дуло, друга, по-многобройна група изследователи, е на мнение, че това е знакът на върховния древнобългарски бог Тангра. Самият въпрос за символиката на знака е твърде сложен от отправни точки за изследване поради факта, че този знак не се среща в никоя от древните религиозни системи на народите. В следващите редове ще се опитаме да направим едно по-задълбочено изследване на знака, за да се убедим в неговия древен и скрит смисъл. Преди покръстването си българите са изповядвали култа към Седемте небесни божества, тоест седемте планети (виж Милош Сидоров — „Блъгариянството"). Този култ презрително е бил наричан от ромейските хронисти „скитска заблуда" и считан от тях за варварски и политеистичен, без самите да осъзнават, че това е един прадревен култ, разпространен сред всички цивилизовани народи в миналото от Китай до Британските острови. У скитите, у индийските арии, у индоиранските алани, у иранците, в Месопотамия, Юдея на почит били седем божества. Дори и от другата страна на океана мексиканците преди (а и след) идването на испанците са почитали и обожествявали Слънцето, Луната и другите небесни тела, както и огъня. Преки данни за присъствието на този религиозен култ и у българите са сведенията, дадени от Теофилакт в „Тивериополските мъченици". При спора между кан Омуртаг и гръка Кинам, последният заявява: „А тези ваши разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате слънцето и месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, знай, че аз им се дивя и ги смятам за творения — слуги и подвластни не само на бога, но и на нас хората". От този пасаж се вижда, че някогашните българи са гледали на планетите като на помощници на бога и Кинам, желаейки да разграничи християнството от българската вяра, твърди, че тези светила са подвластни и на хората. Друга, съвсем ясна податка за древната вяра на българите, са следните две строфи от „Сказание за дъщерята на хана" -епосът на волжките българи, записан от Микаил Бащу ибн Шамс Тебир през 882 г.
От горните две строфи личи, че Тангра, демиургът, емани-ра от себе си алпите (навсякъде в поемата те са наричани алпи-дивове, тоест духове). Алпите се явяват не друго, а духове, всеки от които управлява една планета и се символизира от нея. На розетата от Плиска от един център излизат седем лъча, символизиращи седемте планети, факт, потвърждаващ горните мисли. Розетата изобразява Луната, Слънцето, Венера, Сатурн, Юпитер, Меркурий и Марс. В средата на розетата от страната, където чрез рунически символи са изобразени седемте небесни светила, няма нищо, а от другата е изрисуван прословутият знак IYI. Защо ли е така? Във всички древни религии Единният се е представял в множеството. В Египет, Финикия, Халдея, Индия хората изграждат представата за бога чрез осем, девет или дванадесет велики богове, всеки от които съдържа част от свойствата и качествата на Единния и които, обединени в едно, дават неговата същност. Така се изгражда един от най-древните символи — представяне на скритото божество чрез окръжността и кръга и Творческата мощ — чрез диаметъра на кръга. Обаче нито един народ (под народ не трябва да се разбира простолюдието, което е изповядвало екзотеричните култове и не е знаело за скритата същност на бога) не е считал Единния за непосредствен творец на видимия свят, така както и съвременният архитект не строи чрез своите ръце сградата. Според Питагор и Платон (първият е бил посветен в Индия, вторият в Египет) Зевс не е непосредственият строител на Вселената и не е висш бог. Същото било известно на египтяните, халдейците, индусите, иранците и т.н., и техните жреци са изобразявали символично този най-таен и неопознаваем творец, чието име се е произнасяло само шепнешком на посветения чрез йерограмата във вид на точка в кръга или на равнобедрен триъгълник с точка, при което точката, означаваща Логос, е първичен творчески импулс и енергия. Точката е началото и Единицата, от която произлиза всичко, но тя не символизира Строителя, а само причината на този строител. Самият Строител не е бил Единният, Първопричината, а група от божества, по-точно планетарни духове. Древните са имали Седем главни богове, чиято глава екзотерично е бил Осмият, т.е. Слънцето, а езотерично това е Логосът. У египетските гностици Тот или Хермес е бил главата на Седмината, чиито имена са били според Ориген: Адонай — гений на Слънцето, Тао — на Луната, Е лой — на Юпитер, Саваот - на Марс, Орей — на Венера, Астафай — на Меркурий и Ил-дабаот (Йехова) — на Сатурн. С течение на времето, с помръкването на древните знания и култове, тези седем творци на видимия свят, служители на Единния бог, стават в различните религии слуги на злото. У зороастрийците се явяват седем планетарни духа, слуги на Ариман, злият демон, враг на добрия бог Ахура мазда, докато при индусите те се превръщат от Сури (богове) в Асури (небогове). Вярата в седемте строители на всемира била изповядвана и от сабеяните, народ, живял в земите на днешния Йемен, известен с големите си астрономически знания. Сабеяните, покланяли се на „Регентите на Седемте планети", смятали Сетх и неговия син Хермес (Тот) за най-висш сред планетните богове. Арабският автор Союти казва, че Сетх е бил основател на Са-беянството и че пирамидите, изобразяващи планетните системи, са се разглеждали като гробници на Сетх и Идрус (Хермес) и че сабеяните се стичали на поклонение при тях. Ахмед бен Яхуа твърдял 200 години по-късно, че всяка пирамида била посветена на определена звезда, тоест на управник на звездата. Дали сабеяните са вярвали в Единния бог може лесно да се открие в космогонията на догоните, африканско племе, за което някои твърдят, че са потомци на някогашните сабеяни. Самото твърдение не звучи фантастично, ако човек добие най-обща представа за огромните астрономични знания на догоните. Ето какво казват те за своя бог Амма: „В началото на всички неща беше Амма-бог, който на нищо не се опираше. Яйцето-топка Амма беше затворено... освен това не съществуваше нищо друго". Амма е изобразяван като частица, която „Разположена в средата на въздушния мехур, се въртяла и излъчвала частици материя с помощта на светлина и глас, което обаче било невидимо и безшумно, по-скоро това било мисъл, отколкото думи... Когато Амма разбил яйцето на света и от него излязъл, появил се въртящ вихър; този въртящ вихър е Амма." Красиво и поетично казано. И най-важното — формулировката е възможно най-кратката и точна на древната световна доктрина за създателя на Мирозданието, доктрина, която от посочените в началото примери е била позната и изповядвана от някогашните българи. При тях именно Тангра се явява този Логос, Единен бог, Архитект на Вселената, Амма. Поставен в средата на розетата от Плиска, знакът IYI е обграден от седемте планетарни духа, същинските строители на Мирозданието. Възниква обаче логичният въпрос — ако IYI е знакът на Тангра, защо тогава този знак се среща навсякъде в Плиска и Преслав — по керемиди, църковни стени, предмети на бита, камъни, гробници и т.н? Щом този един бог е толкова неопознаваем, защо тогава всеки знае и рисува символа му навсякъде? Някои изследователи смятат, че многобройните знаци, рисувани къде ли не в края на 9 и началото на 10 век, са една своеобразна реакция на враждебност спрямо християнството. Тъй като знакът бил общоизвестен, логично е да се стигне до извода, че това е бил екзотеричният (за масите) символ на върховния бог. Милош Сидоров твърди, че всеки край от знака представлява една от седемте планети (т.е. планетарни духове) (виж рисунките). На самата Розета от Плиска този знак се намира от другата й страна, където ги има рунните знаци-символи на седемте планети, тоест по всяка вероятност на непосветения в древните мистерии народ (българите, бидейки прастар народ, несъмнено са имали такива) е показвана само обратната страна на розетата, тази, на която е само знакът.
Седмолъчната Розета от Плиска /двустранно/
Седемте краища (планети) на знака от обратната страна на Розетата от Плиска
Този знак е бил не друго, а екзотеричният символ на Тангра — Единният, проявен чрез Седемте. Докато другата страна, там, където са седемте лъча с рунни символи, но в средата без символ, е била известна само на посветените колобри. Седемте лъча образуват диаметъра (творческа мощ) на окръжността около точката в средата и по този начин се изгражда точка с окръжност, онзи прадревен знак, известен на народите и същевременно разбираем само за една малка част от тях. Следователно, точката, заградена с кръг, се явява у българите онзи езотеричен символ, който е бил известен само на определена част от тогавашното общество и, спазвайки тази традиция, те влизат в сферата на религиозния светоглед на всички древни народи. Като заключение трябва да се направи едно обобщение. У българите функционирал следният символно религиозен модел: точка, която чисто математически не може да бъде измерена (съответно — бог Тангра, непознаваем и абстрактен) и окръжност (съставена от материалното проявление на този бог чрез неговите служители — строителите на видимия свят). Този велик символ и космогоничен модел е премахнат с насилственото приемане на християнството, чийто примитивен антропоморфен първоизточник и първопричина на вселената се налага като догма, представляваща по същество триумф на едно деформирано древно учение, издигащо Йехова, който е само един от седемте планетарни духове, строители на света, в ролята на демиург!!!
|
|
Последна промяна ( 10 June 2008 ) |