За значението на знака има различни теории. Едни твърдят, че това е знакът на рода Дуло, друга, по-многобройна група из­следователи, е на мнение, че това е знакът на върховния древнобългарски бог Тангра. Самият въпрос за символиката на знака е твърде сложен от отправни точки за изследване поради факта, че този знак не се среща в никоя от древните религиоз­ни системи на народите. В следващите редове ще се опитаме да направим едно по-задълбочено изследване на знака, за да се убедим в неговия древен и скрит смисъл.

Преди покръстването си българите са изповядвали култа към Седемте небесни божества, тоест седемте планети (виж Милош Сидоров — „Блъгариянството"). Този култ презрител­но е бил наричан от ромейските хронисти „скитска заблуда" и считан от тях за варварски и политеистичен, без самите да осъзнават, че това е един прадревен култ, разпространен сред всички цивилизовани народи в миналото от Китай до Британс­ките острови. У скитите, у индийските арии, у индоиранските алани, у иранците, в Месопотамия, Юдея на почит били седем божества. Дори и от другата страна на океана мексиканците преди (а и след) идването на испанците са почитали и обожествявали Слънцето, Луната и другите небесни тела, както и огъ­ня. Преки данни за присъствието на този религиозен култ и у българите са сведенията, дадени от Теофилакт в „Тивериополските мъченици". При спора между кан Омуртаг и гръка Кинам, последният заявява: „А тези ваши разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате слънцето и месеца и ме карате да се възхищавам от великоле­пието им, знай, че аз им се дивя и ги смятам за творения — слу­ги и подвластни не само на бога, но и на нас хората". От този пасаж се вижда, че някогашните българи са гледали на плане­тите като на помощници на бога и Кинам, желаейки да разгра­ничи християнството от българската вяра, твърди, че тези све­тила са подвластни и на хората.

Друга, съвсем ясна податка за древната вяра на българите, са следните две строфи от „Сказание за дъщерята на хана" -епосът на волжките българи, записан от Микаил Бащу ибн Шамс Тебир през 882 г.

Отколе, в стари времена

Земята пуста е била.

Тогава Тангра нареди

безсмъртни алпи да роди. (5)

В началото създаде той

Луната, Слънцето и рой

най-стари алпи.Те безспир

 завземат целия Всемир. (6)

От горните две строфи личи, че Тангра, демиургът, емани-ра от себе си алпите (навсякъде в поемата те са наричани алпи-дивове, тоест духове). Алпите се явяват не друго, а духове, все­ки от които управлява една планета и се символизира от нея. На розетата от Плиска от един център излизат седем лъча, символизиращи седемте планети, факт, потвърждаващ горни­те мисли. Розетата изобразява Луната, Слънцето, Венера, Са­турн, Юпитер, Меркурий и Марс. В средата на розетата от страната, където чрез рунически символи са изобразени седем­те небесни светила, няма нищо, а от другата е изрисуван прос­ловутият знак IYI.  Защо ли е така?

Във всички древни религии Единният се е представял в мно­жеството. В Египет, Финикия, Халдея, Индия хората изграж­дат представата за бога чрез осем, девет или дванадесет велики богове, всеки от които съдържа част от свойствата и качества­та на Единния и които, обединени в едно, дават неговата същ­ност. Така се изгражда един от най-древните символи — пред­ставяне на скритото божество чрез окръжността и кръга и Творческата мощ — чрез диаметъра на кръга.

Обаче нито един народ (под народ не трябва да се разбира простолюдието, което е изповядвало екзотеричните култове и не е знаело за скритата същност на бога) не е считал Единния за непосредствен творец на видимия свят, така както и съвре­менният архитект не строи чрез своите ръце сградата. Според Питагор и Платон (първият е бил посветен в Индия, вторият в Египет) Зевс не е непосредственият строител на Вселената и не е висш бог. Същото било известно на египтяните, халдейците, индусите, иранците и т.н., и техните жреци са изобразявали символично този най-таен и неопознаваем творец, чието име се е произнасяло само шепнешком на посветения чрез йерограмата във вид на точка в кръга или на равнобедрен триъгълник с точка, при което точката, означаваща Логос, е първичен твор­чески импулс и енергия. Точката е началото и Единицата, от която произлиза всичко, но тя не символизира Строителя, а са­мо причината на този строител. Самият Строител не е бил Единният, Първопричината, а група от божества, по-точно планетарни духове. Древните са имали Седем главни богове, чиято глава екзотерично е бил Ос­мият, т.е. Слънцето, а езотерично това е Логосът.

У египетските гностици Тот или Хермес е бил главата на Седмината, чиито имена са били според Ориген: Адонай — ге­ний на Слънцето, Тао — на Луната, Е лой — на Юпитер, Саваот - на Марс, Орей — на Венера, Астафай — на Меркурий и Ил-дабаот (Йехова) — на Сатурн. С течение на времето, с помръкването на древните знания и култове, тези седем творци на ви­димия свят, служители на Единния бог, стават в различните ре­лигии слуги на злото. У зороастрийците се явяват седем плане­тарни духа, слуги на Ариман, злият демон, враг на добрия бог Ахура мазда, докато при индусите те се превръщат от Сури (бо­гове) в Асури (небогове).

Вярата в седемте строители на всемира била изповядвана и от сабеяните, народ, живял в земите на днешния Йемен, извес­тен с големите си астрономически знания. Сабеяните, покланя­ли се на „Регентите на Седемте планети", смятали Сетх и него­вия син Хермес (Тот) за най-висш сред планетните богове. Арабският автор Союти казва, че Сетх е бил основател на Са-беянството и че пирамидите, изобразяващи планетните систе­ми, са се разглеждали като гробници на Сетх и Идрус (Хермес) и че сабеяните се стичали на поклонение при тях. Ахмед бен Яхуа твърдял 200 години по-късно, че всяка пирамида била посветена на определена звезда, тоест на управник на звездата. Дали сабеяните са вярвали в Единния бог може лесно да се от­крие в космогонията на догоните, африканско племе, за което някои твърдят, че са потомци на някогашните сабеяни. Само­то твърдение не звучи фантастично, ако човек добие най-обща представа за огромните астрономични знания на догоните. Ето какво казват те за своя бог Амма: „В началото на всички неща беше Амма-бог, който на нищо не се опираше. Яйцето-топка Амма беше затворено... освен това не съществуваше нищо дру­го". Амма е изобразяван като частица, която „Разположена в средата на въздушния мехур, се въртяла и излъчвала частици материя с помощта на светлина и глас, което обаче било невидимо и безшумно, по-скоро това било мисъл, отколкото думи... Когато Амма разбил яйцето на света и от него излязъл, появил се въртящ вихър; този въртящ вихър е Амма."

Красиво и поетично казано. И най-важното — формулиров­ката е възможно най-кратката и точна на древната световна доктрина за създателя на Мирозданието, доктрина, която от по­сочените в началото примери е била позната и изповядвана от някогашните българи. При тях именно Тангра се явява този Ло­гос, Единен бог, Архитект на Вселената, Амма. Поставен в сре­дата на розетата от Плиска, знакът IYI е обграден от седемте планетарни духа, същинските строители на Мирозданието.

Възниква обаче логичният въпрос — ако IYI е знакът на Тангра, защо тогава този знак се среща навсякъде в Плиска и Преслав — по керемиди, църковни стени, предмети на бита, ка­мъни, гробници и т.н? Щом този един бог е толкова неопознаваем, защо тогава всеки знае и рисува символа му навсякъде?

Някои изследователи смятат, че многобройните знаци, ри­сувани къде ли не в края на 9 и началото на 10 век, са една сво­еобразна реакция на враждебност спрямо християнството. Тъй като знакът бил общоизвестен, логично е да се стигне до изво­да, че това е бил екзотеричният (за масите) символ на върхов­ния бог.

Милош Сидоров твърди, че всеки край от знака предс­тавлява една от седемте планети (т.е. планетарни духове) (виж рисунките). На самата Розета от Плиска този знак се намира от другата й страна, където ги има рунните знаци-символи на се­демте планети, тоест по всяка вероятност на непосветения в древните мистерии народ (българите, бидейки прастар народ, несъмнено са имали такива) е показвана само обратната стра­на на розетата, тази, на която е само знакът.

Седмолъчната Розета от Плиска /двустранно/

Седемте краища (планети) на знака от обратната страна на Розетата от Плиска

Този знак е бил не друго, а екзотеричният символ на Тангра — Единният, проявен чрез Седемте. Докато другата страна, там, където са седемте лъча с рунни символи, но в средата без символ, е била известна само на посветените колобри. Седемте лъча образуват диаме­търа (творческа мощ) на окръжността около точката в средата и по този начин се изгражда точка с окръжност, онзи прадревен знак, известен на народите и същевременно разбираем са­мо за една малка част от тях. Следователно, точката, заградена с кръг,  се явява у бъл­гарите онзи езотеричен символ, който е бил известен само на определена част от тогавашното общество и, спазвайки тази традиция, те влизат в сферата на религиозния светоглед на всички древни народи.

Като заключение трябва да се направи едно обобщение. У българите функционирал следният символно религиозен мо­дел: точка, която чисто математически не може да бъде изме­рена (съответно — бог Тангра, непознаваем и абстрактен) и ок­ръжност (съставена от материалното проявление на този бог чрез неговите служители — строителите на видимия свят). То­зи велик символ и космогоничен модел е премахнат с насилст­веното приемане на християнството, чийто примитивен антропоморфен първоизточник и първопричина на вселената се на­лага като догма, представляваща по същество триумф на едно деформирано древно учение, издигащо Йехова, който е само един от седемте планетарни духове, строители на света, в роля­та на демиург!!!