Menu Content/Inhalt
Начало

Вход






Забравена парола
Нямате достъп?
Регистрирайте се!!!

Кой е тук?

122 години от Съединението на България PDF Печат Е-мейл
Автор Администратор   
22 September 2007
Съединението на България е актът на обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации.

От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации.

На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, който ръководи там военни маневри. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.

Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт, овладян още на същия ден от полицията.

Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре тръгват към Пловдив.

През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.

Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация.

След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата побезна за България война със Сърбия, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.

Единственото разграничение между двете части на страната, което остава до обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

На 6 септември 1885 г. изстрадалият народ отхвърли несправедливостта, наложена от Великите сили през юни 1878 г., когато Берлинският конгрес осакатява извоюваната с кръв и страдание свобода.

Този абсурден и престъпен международен акт е причина за всички трагични събития на Балканите през годините: Сръбско-българската война, въстанията в Македония и Одринска Тракия, войните през 1912 и 1913 г., въвличането на балканските държави едни срещу други в Първата световна война...

Последна промяна ( 22 September 2007 )
 
< Предишна

Търсене

България чества 99 години от обявяване на независимостта й
На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I обявява независимостта на България. Страната ни е призната от Османската империя и от европейските страни през пролетта на 1909 г. По това време Австроунгарската империя подготвя анексирането на Босна. В Истанбул т. нар. младотурци извършват държавен преврат, а по железопътната линия меоду Одрин и Белово избухва стачка.
Продължава...