Menu Content/Inhalt
Начало СБО

Вход






Забравена парола
Нямате достъп?
Регистрирайте се!!!

Кой е тук?

СБО

ТОЙ БЕШЕ ПЪРВИЯТ

с благодарност към големия българин ГЕО ДОНЕВ

 

 Щастлив е народът, който ражда будители и творци, способни да живеят чрез неговия език, образно мислене, духовитост и мъдра благословия. Българското начало е дълбоко скътано в народната стихия, не е лесно да се добереш до него и да го разбереш, а още по-трудно е да го превърнеш в своя творческа философия и в мото на своето съществуване. Но наистина е щастлив онзи човек, който може да направи това. Тези малцина са СВЕТЛИК и СТОЖЕР на своя народ. С пълно право можем така да назовем българския писател-историк, обществен деец и голям българолюбец Гео Донев.

Очевидно още от самото си раждане в Северо-Източна България в с. Йонково /Разградско/ , на 11.12.1940 г., той бил потопен в мощната българска езикова стихия, граничеща с древнотюркския говор в родния му край. Познавайки великолепно фолклора, обичаите, езика на Лудогорието, Гео никога не забравя за двете езикови основи, сформирали неговия личен необятен речников фонд. Писателското му дарование успя да преработи това огромно езиково богатство. Той е автор на историческите романи “Посеченият изгрев” – за първото българо-турско въстание в началото на ХV век, “Фружин и неговото време” – за походите на Владислав Варненчик през 1443-1444 г., на сборник великолепни народопсихологически картини “Неугаснали въглени”, сборник драматически и дълбоко народни разкази “Самотни гости”, философската стихосбирка “Послания”, басни и пародии “Политически зоопарк”, детски пиеси и стихове и др.

Цялото му обкръжение в детските и юношеските му години – мирното съсъществуване на българите-християни и мохамедани – формира в него един изключително широк и хуманен мироглед, чрез който той по-късно се стреми да създаде един модел /Българският модел!/ за съществуването на човечеството.

На българската общественост Гео Донев е известен преди всичко като:

-създател и председател на политическата партия “Съюз на Българските общности” – СБО /регистрирана е на 9.04.1993 г./;

-създател на Независим патриотичен съюз “Защита” /7.03.1990 г./;

-основател и главен редактор на вестник “Родолюбец” /1990 г/; списание “Светлик” /1990г./ основано като издание за информаця и народология, вестник “Светлик” /основан 1993 г./, след регистрирането на партията стават издания на Съюза на българските общности; вестник “Съвест” /1998 г./

- идеен вдъхновител и заместник главен редактор на списанието “Български хилядолетия”, идеен вдъхновител и непосредствен организатор на редица обществени организации – “Център по интердисциплинарно българознание – гр. Шумен” /1999 г./, “Институт по интердисциплинарно българознание – гр. Велики Преслав”/1999 г./, както и на първите в България Конференции по Интердисциплинарно българознание, състояли се в град Шумен през 1999 г. и 2000 г., с участие на учените и артистите от гр. Казан /волжки българи/. Гео Донев беше един от първите обществени дейци, които превръщат своето високо българолюбие в непрекъсната дейност. Така той развива няколко изключително важни хуманни идеи, които по своя дух определят съдбата на човечеството през ХХI век:

  • Идеята за етнокултурното многообразие. Гео Донев замисля създаването на грандиозна по своята идея “Международна Организация за изучаване и защита на етнокултурното многообразие” /МОИЗЕМ/. Пише Устава за нея. Опасността от глобализацията той предлага да се неутрализира с идеята тя да не обслужва имперски икономически интереси, а “ДА ОБСЛУЖВА КУЛТУРАТА И ДУХОВНОСТТА НА ЦЯЛОТО ЧОВЕШКО МНОГООБРАЗИЕ В УСЛОВИЯТА НА ПЪЛНА РАВНОПОСТАВЕНОСТ.Защото до края на 80-те години на ХХ век Земята беше Отечество на 1018 етноси, племена и народи, между които вече 131 са на изчезване, представени от общности от по10 000 души.”
  • Идеята за изучаване и опазване на Балканските етнокултури. Гео Донев се съобразява с това, че Балканите са един от най-важните за света цивилизационни центрове, който е дал на света орфеизма, древнотракийската цивилизация, родила античността, българската цивилизация, пазителка на Православието и майка на богомилството, по-късно тласнало Европа към Ренесанса.
  • Идеята за духовно единение през ХХI век между дунавските и волжките българи, идея за новото Отечество – БЪЛГАРИЯ, включваща всички народности с български корен или както пише той: “Моята България е едно голямо семейство, създадено от самия български народ – със заварени и доведени деца, дошли и останали да живеят под покрива на небето й. По тази причина всички в нея са българи. Едни – според произхода си, други – според самосъзнанието си, но всички са българи по отечествен признак, без това да е някакво посегателство върху етническата им легитимност…Моята България не е над своя народ, тя е само едно от Отечествата му. Друго негово Отечество е Чувашия, трето – Татарската република /чиито българи по внушения на руската асимилаторска политика са наричани “татари”/, четвърто Отечество на моя български корен се нарича Балкария, пето е младата Гагаузия, шесто е Дагестан, седмо е Башкирия, осмо е Италия, на Алцековите българи, девето – Марийската република, десето – Македония, единадесето – Хърватско, на Кроватовите българи, дванадесето – Банат…да изброявам ли още?” /от книгата “Христовата участ на българите”/. Приносът на Гео в българския хуманизъм е и неговата идея, че “българското общностно многообразие, пръснато по цялата планета, говорещо на различни езици, изповядващо различни религии и поставено в най-различни природни и комуникативни условия, е един мини-модел на цялото Човечество”.
  • Идеята за създаване на “Eнциклопедия на българския принос за Човечеството”.

Гео Донев първи в България прояви гражданска честност по отношение на волжките българи и издаде в превод на български забележителното изследване на казанския професор археолог Алфред Халиков "500 руски фамилии от българо-татарски произход", където неопровержимо се доказва волжко-българският произход на всички основни аристократически руски фамилии, откъдето произлизат мнозина известни културни, политически, военни дейци – Суворов, Тургенев, Бердяев, Римски-Корсаков, Державин, Балакирев, Шереметиев, Юсупов, Аксаков и много други. Също така Гео първи преведе и издаде на български език студията на казанския историк Фархат Нурутдинов “Българите и световната цивилизация”, където се доказват българските основи на земната цивилизация. Той преведе и издаде и изследването на А.Ашняки “Българите-башкири през вековете и днес” за трагичната съдба на башкирите по време на покоряването на Казанското ханство и след него. С право можем да твърдим, че Гео Донев проправи път на волжките българи към сърцата на своите дунавски братя. Тази огромна негова заслуга българите ще оценят по-късно, когато плодовете на общобългарското духовно единение станат достояние на целия цивилизован свят.

Гео Донев основа издателство “Светлик”, издаващо нетрадиционна за българския книжен пазар литература. Като издател той възпитава своя читател в духа на религиозна и етническа търпимост, мъдрост и миролюбие, в духа на българофонията. Неговото издателство пуска биографията на Мохамед “Мохамед” от Пол Ашар, “Образованието в Турция” от Ахмед Айвашев, “Голямото надлъгване” от Константин Площаков, музикален сборник “Обагрени звуци” от Таня Тошкова, “Лиричен полъх” от Боян Балкански и др.

Гео Донев води огромна научно-изследователска работа в областта на българознанието. Той събира древнобългарски думи и се опитва да даде нестандартни етимологии за редица от тях. Истински етимологически находки намираме в най-различните му статии – в статията “Санскритски думи и еквивалентите им в съвременния български език”, в есето “Отказано поданство”, в статиите “Забравени истини” и “Паметта на глинените плочки” и др. Той дълбоко в себе си усеща, а също така и намира доказателства за предипотопния произход на българите: “…стане ли дума за началото ни, имаме всички основания да се преклоним пред него. Защото от лицето на Земята са изчезнали десетки народи, а ние имаме невероятната чест и участ да бъдем деца и продължители на народ, чието име се е чувало още…преди Потопа”. Изключително интересни са неговите наблюдения върху българското тенгрианство и името Тангра. Гео смята, че българите от най-древни времена изповядват най-хуманния монотеизъм “Бог е един и сам избира името, с което се явява пред различните народи”.

За съжаление писателят не успя да доведе до край своите дирения…

През 2001 г. той издава последната си книга със статии по българознание “Христовата участ на българите”, която става и негова участ…

Най-важното, което ни завеща ГЕО ДОНЕВ – това е българският начин на мислене, проявяващ се в лоялност и мъдрост и най-важното - приоритета на духовните ценности пред материалните. Не случайно той подчертава: “Аз споделям, а не налагам” и : “Никога силата да не управлява Мъдростта”.

Нека всички се вслушаме в съвета му на Мъдрец: “Ако Човечеството в идното хилядолетие остане на днешното си равнище и не преодолее своето животинско положение – Битието да определя съзнанието му, а не обратното – ще си отиде от Живота като изчерпан, остарял, оглупял и ненужен негов слуга. Библейският Апокалипсис може да се окаже метафора тъкмо на това “Бъдеще”.” IYI

 

Татяна ал-Булгари